Коментар на водещия: За българските думи
На 24 май обичайно отдадохме респект към делото на светите братя Кирил и Методий. Това е ден, в който си честитим словото. Това е изключително значимо предвид на обстоятелството, че измежду толкоз думи и смисли към нас, като че ли забравяме, че те, думите са най-силното оръжие, с което човечеството разполага.
В българския език има думи, които са ни давали вяра, очакване в сложните моменти, сривали са фантазии и са раждали нови. Начинът, по който използваме и възприемаме думите дефинира метода, по който виждаме света към нас.
Не инцидентно постоянно запитвам гостите си – Коя е обичаната ви българска дума ?
1 мин. Тежка злополука на Подбалканския път тази нощ, има потърпевши 
1 мин. Мъж е намушкал смъртоносно майка си 
4 мин. Много слънчеви часове: Какво ще бъде времето в неделя? 
2 мин. Силно земетресение е записано в Коралово море 
3 мин. Европа е изправена пред трагично горещо лято 
1 мин. Лимузина с зрелостници катастрофира в центъра на София (СНИМКА) 
1 мин. Тежка злополука на Подбалканския път тази нощ, има потърпевши 
1 мин. Мъж е намушкал смъртоносно майка си 
4 мин. Много слънчеви часове: Какво ще бъде времето в неделя? 
2 мин. Силно земетресение е записано в Коралово море 
3 мин. Европа е изправена пред трагично горещо лято 
1 мин. Лимузина с зрелостници катастрофира в центъра на София (СНИМКА) Този къс въпрос не е елементарен. Той издава визията ни за живота тук и в този момент. Не постоянно тя е оптимистична. Но и този присъщ скептицизъм, който е толкоз присъщ за актуалния българин, има своето пояснение.
Градивният скептицизъм е изискващ и очакващ, той издава неспокойствие и задава посока - че би трябвало още да се трудим, да не стопираме, да не се пускаме по течението, а да желаеме да променим личната си среда - по-бързо и по-качествено.
По-притеснителен е деградивният скептицизъм . Той е обвързван с разочарованието. Да осъзнаваш, че живееш живот, който може да е доста по-добър, само че да се примиряваш в устрема си на облекчаване на битови и биологични потребности.
Или както още Ботев го е дефинирал в " Политическа зима " – " лежиш на гърба си и благодариш всевишният таван, че по негова непостижима благосклонност ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят ". Това към този момент е проблем, тъй като издава бездейност и примирение.
Следващата група в българското общество също не е нова. Това е групата на самодоволните нихилисти , които се мислят за реалисти . Нейната присъща линия е преяждането. Често в тази група попадат политици и държавни служители, свързани с разнообразни партии и течения.
Тъй като в доста случаи те са спуснати на разнообразни постове не поради персоналните си качества или обучение, тяхна съществена цел е преяждането - в случай че може повече, тъй като не знаем докога ще е. Те развиват последна взаимозависимост към хората, с чиято помощ са се издигнали и са подготвени даже и да компрометират себе си, с цел да задържат позициите си. И защото знаят, че нямат качества, които да им разрешат сами да дефинират посоката, те са най-склонни към корупция.
В другите столетия и общества, техният брой варира съгласно политическата и икономическата обстановка. Когато филмът свърши стават нещастни, тъй като се усещат използвани и се вливат в групата на деградивните песимисти.
Разбира се, не е дребна и групата на оптимистите . За тях е най-трудно, тъй като те пресъздават ясно своята визия за живота си, обществото и България. Следвайки тази ясна визия - те не стопират да изискват и да се борят. Тяхната Ахилесова пета обаче е - склонността към бързо отчаяние и следваща незаинтересованост.
Продължи да четеш
